Преди 13 години, на 9 февруари 1885 г., в семейството на селски свещеник в село Гандза близо до Ахалкалаки, е роден великият арменски поет Ваан Тереян.
През 1899 г. Ваан влиза в Лазаревския институт за ориенталски езици в Москва. Заедно с приятели, Терейън публикува ръкописващ вестник "Надежда", в който не само изпълнява с редакционни статии и редакционни, но и ръководи катедрата по поезия, където публикува стихове под псевдоними на Швен, Воло и др. През август 1906 г. , Тряъв влиза в Московския университет, на руския език и литература на историческия и филологическия факултет. Под прякото влияние на революцията от 1905-1907 г. той пише цикъла на стиховете "Тернист корони", които прославяха борците на революцията. В нощта на 3 декември 1906 г. се търси апартаментът на Тия, той и неговият приятел бяха арестувани, но на 13 декември той бе освободен от ареста. През този период, Tryanyan написа една "естонска песен", "есенна песен", "есенна мелодия", "прекрасно момиче", "Skoronize Me в Sunset", "Желание" и други стихове. Поезията на Teryaan с най-хубавия си лиризъм, проникването на чувства, изключителната музикачност и богатство на езика е най-голямото явление в историята на арменската литература.
През 1908 г. в Тифлис е публикувана първата си колекция от стихотворения "мечти за здрача". Колекцията получи добри отзиви от Avetika Isaakyan и Ovasnes Tumanyan.
През 1910 г., успоредно с проучването в Московския университет, Tryanya редактира и публикува литературния и художествения алманах "Гарун" ("пролет"). През 1915 г. Максим Горки инструктира триандесъмството на арменската колекция, публикувана в Москва. През същата година той пише патриотичен цикъл "страна на nairy".
Валери Брайсков преведе редица стихове стихове и го нарече "най-видната фигура" сред младите поети на "Руската арменсия".
Без да оцелеят един месец преди 35-та годишнина, Ваан Тереяан умира на 7 януари 1920 г. от туберкулоза.
Арменски песни Чувам отново, песни, които така на ридания изглеждат. Техните, чужденец, не разбирате, те няма да ги разберат, чужденец и вие също.
Тъжно и тъжно и горчиво те са монотонни, но като мелодично, сърце, изгорял скръб, подобно на духа, изгоряла болка, са запознати.
Бедните села с нас и навсякъде тъмни лица с тъга в поглед, всички наши хора в безнадеждно нещастие, целият ни живот е безнадеждна скръб.
Как ние в песните не сте стон, в песните, така че на ридания изглежда? Техните, чужденец, не разбирате, те няма да ги разберат, чужденец и вие също.
Превод Н. Чуковски